„И ЭТИ СБОРЫ К ВЫЕЗДУ НЕ ВПРОК...”
Василий Фёдорович Наседкин (1895-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПО ПЪТ ПОЕХ, НО ЩО ЗА СТРАНЕН ХОД
По път поех, но що за странен ход!
Макар и с верен кон, с надеждно стреме,
засипва коловозите живот
с дълбоки пясъци жестоко време.
Ударения
ПО ПЪТ ПОЕХ, НО ЩО ЗА СТРАНЕН ХОД
По пъ́т пое́х, но што́ за стра́нен хо́д!
Мака́р и с ве́рен ко́н, с наде́ждно стре́ме,
заси́пва колово́зите живо́т
с дълбо́ки пя́съци жесто́ко вре́ме.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Наседкин
И ЭТИ СБОРЫ К ВЫЕЗДУ НЕ ВПРОК...
И эти сборы к выезду не впрок!
Пусть верен конь, надёжно вздето стремя,
Но я забыл, что колеи дорог
Песком глубоким засыпает время.
1931 г.
---------------
Руският поет и мемоарист Василий Наседкин (Василий Фёдорович Наседкин) е роден на 1/13 януари 1895 г. в с. Веровка, Уфимска губерния. Учи във физико-математическия факултет на Московския университет (1914 г.) и в московския университет „А. Шанявский” (1915 г.). Първите му публикувани стихотворения са от 1919 г. във в. „Правда”. През годините на Гражданската война е комисар в Червената армия, активен поддръжник е на болшевиките в Москва, в периода 1920-1923 г. се бори срещу басмачеството в Туркестан. През 1923 г. постъпва във Висшия литературно-художествен институт „В. Брюсов”. Сътрудничи на сп. „Красная новь”, превежда поезия, работи като редактор в сп. „Колхозник” и сп. „Город и деревня”, член е на литературната група „Перевал”. След 1923 г. печата поезия в централните литературни списания и алманаси. Автор е на мемоарната книга „Последний год Есенина” (1927 г.) и на стихосбирките „Тёплый говор” (1927 г.), „Ветер с поля” (1931 г.) и „Стихи, 1922-1932” (1933 г.). През 1937 г. е арестуван с обвинение, че принадлежи към литературна група, подготвяща атентат срещу Сталин, и на 15 март 1938 г. е разстрелян в Москва. Реабилитиран е през 1956 г.